Нещо много лошо се случва

Нещо много лошо се случва.

Много лошо... влюбвам се.

И не стигат минутите, сигналите, думите...

Не стигат часовете, материята, струните...

Не стига на света цялата мантия от рай да повдигна...

И в тялото адското тебе да сложа, за да ми мине...

Да мине това влюбване, да минат тръпките в дланите...

Да минат секундите, в които се чувствам като избраница...

Да минат дните, в които ревнувам до болка

от чая, прозореца и твойта походка...

Ревнувам тебе от тебе дори...

А от обич не е хубаво да боли...

С тебе сами дори сме били

В други животи с други съдби

Двама щастливи любовници

И даже сме строили подводница

И даже в космоса сме били

И сме имали заедно мечти...

И всичко се сбъднало

И на нас ни е хрумнало...

В други животи пак да се срещаме

Да летим, да се усещаме...

Но да мине това толкоз печално пробуждане

В което се питам колко остава до свършване...

До края на цялата тежест в гърдите...

И на очите, и на ръцете, и на косите...

До края на това болезнено влюбване

Аз ще съм на парчета, а ти ще си чуждият.