Нещо пролетно
Нещо пролетно
Когато те видя сутрин,
цял ден съм в люлка от усмивки
и бяла порта се отваря, изрязана в мрака ми.
Когато ме видиш сутрин,
черешови цветове падат някъде
и става по-лесно да се диша от озон.
Когато те видя денем,
пеперудени стават клепачите ми
и смугла нежност се ражда под тях.
Когато ме видиш денем,
по-лесно се посрещат болките
и в таен смисъл се превръща тъмноокият ми лик.
Когато те видя вечер,
хиляда светулки се раждат
и пътят към най-съкровеното
се очертава само за миг.
Когато ме видиш вечер,
можеш да заспиш спокойно,
погален от напълно непознати пръсти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Всички права запазени