Нещо пролетно
Когато те видя сутрин,
цял ден съм в люлка от усмивки
и бяла порта се отваря, изрязана в мрака ми.
Когато ме видиш сутрин,
черешови цветове падат някъде
и става по-лесно да се диша от озон.
Когато те видя денем,
пеперудени стават клепачите ми
и смугла нежност се ражда под тях.
Когато ме видиш денем,
по-лесно се посрещат болките
и в таен смисъл се превръща тъмноокият ми лик.
Когато те видя вечер,
хиляда светулки се раждат
и пътят към най-съкровеното
се очертава само за миг.
Когато ме видиш вечер,
можеш да заспиш спокойно,
погален от напълно непознати пръсти.
© Ирен All rights reserved.