15.11.2008 г., 0:36

Нещо различно

681 0 0
Чудото преди всичко е морално - трябва да повярваш, за да се случи.

Повярвах, че мога да виждам
и виждах във черното бяло.
Повярвах, че мога да дишам
и знаех какво да направя.

Първо повярвах, после поисках.
Мислех, че мога от всичко.
Вече съм длъжен, друго не може.
Разбрах, че за мене няма друг изход.

Аз трябва, аз съм, аз го правя,
защото го мога и го желая.
Дори да ми коства всичко - ще правя
туй, що вярвам, туй, що зная.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Dimitar Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...