Nov 15, 2008, 12:36 AM

Нещо различно

  Poetry
679 0 0
Чудото преди всичко е морално - трябва да повярваш, за да се случи.

Повярвах, че мога да виждам
и виждах във черното бяло.
Повярвах, че мога да дишам
и знаех какво да направя.

Първо повярвах, после поисках.
Мислех, че мога от всичко.
Вече съм длъжен, друго не може.
Разбрах, че за мене няма друг изход.

Аз трябва, аз съм, аз го правя,
защото го мога и го желая.
Дори да ми коства всичко - ще правя
туй, що вярвам, туй, що зная.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Dimitar All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...