Нещо различно
Път, трън, рана,
не зная що стана.
Гръб, лице, тояга,
напомня ми за баба Яга.
Виждам, чувствам и ухая,
вкусничък съм като вафла Ная.
Усмихвам се и пея песен,
листенцата ще падат пак на есен.
С пергел рисувам кръг след кръг,
но не знам дали това не е недъг.
Падам ставам пак се бия и не знам,
не знам, не знам и пак не знам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Куни Тодоров Всички права запазени
