Път, трън, рана,
не зная що стана.
Гръб, лице, тояга,
напомня ми за баба Яга.
Виждам, чувствам и ухая,
вкусничък съм като вафла Ная.
Усмихвам се и пея песен,
листенцата ще падат пак на есен.
С пергел рисувам кръг след кръг,
но не знам дали това не е недъг.
Падам ставам пак се бия и не знам,
не знам, не знам и пак не знам!
© Куни Тодоров All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
