19.11.2008 г., 20:11

Нещо за...

733 0 5

Дойдох, видях и тръгнах -

колко хубаво това звучи!

Нагледах се на болки и вражди,

сто пъти ми предлагаха лъжи!

Сега е времето да се оттегля!

- Не ме боли, не чувствам нищо,

колко странно е да нямаш нищо,

когато в нищото е всичко!

Нагълтваш се с шишенце, две...

И ето... вече всичко свърши!

Сбогом казваш на спомените,

проблясващи в миг от възвишение!

Въздигаш се над себе си и виждаш -

колко грешки правил си преди,

не знаеш вече ти къде отиваш!

Остава спомен и угаснали мечти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дива Самодива Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оптимистично завършва стиха ти
    Поздрав за идеята и стиха!!!!
  • Един по оптимистичен финал би ми допаднал, не че има значение моето мнение. Хубаво е. Хубаво е когато емоциите се обличат в думи. Абе, хубаво е
  • Благодаря ви за коментарите, целувам ви. Аз не мисля да се самоубивам, просто се замислих над темата и се поставих на едно такова място. И просто така - от нищото това се роди все пак. В НИЩОТО Е ВСИЧКО.
  • ..."колко странно е да нямаш нищо,

    когато в нищото е всичко!"...

    това ми хареса!
    А самоубийството не е решение !
    Горе главата.
  • Много здраве на Лирическия А към тебе - не му давай думата, Лори!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...