19 nov 2008, 20:11

Нещо за...

  Poesía » Otra
738 0 5

Дойдох, видях и тръгнах -

колко хубаво това звучи!

Нагледах се на болки и вражди,

сто пъти ми предлагаха лъжи!

Сега е времето да се оттегля!

- Не ме боли, не чувствам нищо,

колко странно е да нямаш нищо,

когато в нищото е всичко!

Нагълтваш се с шишенце, две...

И ето... вече всичко свърши!

Сбогом казваш на спомените,

проблясващи в миг от възвишение!

Въздигаш се над себе си и виждаш -

колко грешки правил си преди,

не знаеш вече ти къде отиваш!

Остава спомен и угаснали мечти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дива Самодива Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оптимистично завършва стиха ти
    Поздрав за идеята и стиха!!!!
  • Един по оптимистичен финал би ми допаднал, не че има значение моето мнение. Хубаво е. Хубаво е когато емоциите се обличат в думи. Абе, хубаво е
  • Благодаря ви за коментарите, целувам ви. Аз не мисля да се самоубивам, просто се замислих над темата и се поставих на едно такова място. И просто така - от нищото това се роди все пак. В НИЩОТО Е ВСИЧКО.
  • ..."колко странно е да нямаш нищо,

    когато в нищото е всичко!"...

    това ми хареса!
    А самоубийството не е решение !
    Горе главата.
  • Много здраве на Лирическия А към тебе - не му давай думата, Лори!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...