Уенди (Бианка Габровска)
211 1349
10.05.2013 г., 19:40 ч.

Неслучайна случайност 

  Поезия » Любовна
2100 7 16

Единствена остана случайната им среща.

Но като трънче остро в сърцата се заби.

Говореха нехайно. Поспориха за нещо.

Докоснаха се плахо две сбъркани съдби.

 

Докоснаха се кратко. Разминаха се дълго.

Той тръгна упорито в посоката си стара.

А тя се сви отново в самотния си ъгъл.

Премигна и угасна след нея светофарът.

 

Но всъщност близостта им не беше обичайна.

Те бяха се обрекли, преди да се родят.

Сам Господ им изпрати планирана случайност,

която да ги срещне един-единствен път.

 

Един-единствен път да преплетат съдбите

и после да се спуснат в утъпкания бряг...

Но щом във своя танц са стигнали звездите,

след хиляди години ще се намерят пак.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Светъл път към звездите, мила Бианка...
  • Не мога да повярвам, че те няма...Ти си най-земният човек, скромна и обичаща...Светъл път към звездите, мила Бианка...
  • Много ми е мъчно, приятелко... Сърцата ни бързо се сближиха и откриха общото между нас. На къде тръгна така забързана? Дано Господ те е завел на по-добро място! Мир на душата ти, мила...
  • Светъл път, Бианка.
  • Светлина по пътя ти към Бога, Бианке!
  • страхотно
  • Дааа, няма случйни неща!
    Страхотен е, Уенди! :*
  • Хубав стих!
  • !!
  • Щастлива съм, че имах възможността да бъда на представянето на новата ти стихосбирка, Бианка! Бъди здрава и благословена!
  • Чудесно стихотворение, както цялата ваша поезия!
  • ЖЕНА

    Като прозореца на влак насрещен
    лицето й се стрелна покрай мен.
    И сякаш че за миг прошепна нещо.
    Какво? Не чух. Ала от този ден
    започнах шепота й все да чувам,
    да мервам профучалия й лик,
    през луди колела да я сънувам
    със намотан на скоростта им вик.
    Коя бе тя? Защо я мисля всякак
    и всякога? Не е ли любовта
    два срещнати, разминати два влака
    през гарата грамадна на света?

    Дамян Дамянов

    ------

    Чудесно стихотворение, Бианка!
    .
  • Неочакваните срещи, които променят живота... Благодаря, Бианка!
  • Точно тези неочаквани срещи са висшия промисъл на съдбата! Да пребъдат, защото без тях животът ни е нищо!
  • Хубаво е!
  • Хубаво е...Всеки има такива срещи.Да се надяваме, че "ще се намерят пак".
    Поздрави!
Предложения
: ??:??