Неслучайна случайност
Единствена остана случайната им среща.
Но като трънче остро в сърцата се заби.
Говореха нехайно. Поспориха за нещо.
Докоснаха се плахо две сбъркани съдби.
Докоснаха се кратко. Разминаха се дълго.
Той тръгна упорито в посоката си стара.
А тя се сви отново в самотния си ъгъл.
Премигна и угасна след нея светофарът.
Но всъщност близостта им не беше обичайна.
Те бяха се обрекли, преди да се родят.
Сам Господ им изпрати планирана случайност,
която да ги срещне един-единствен път.
Един-единствен път да преплетат съдбите
и после да се спуснат в утъпкания бряг...
Но щом във своя танц са стигнали звездите,
след хиляди години ще се намерят пак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
