Неслучайна случайност
Единствена остана случайната им среща.
Но като трънче остро в сърцата се заби.
Говореха нехайно. Поспориха за нещо.
Докоснаха се плахо две сбъркани съдби.
Докоснаха се кратко. Разминаха се дълго.
Той тръгна упорито в посоката си стара.
А тя се сви отново в самотния си ъгъл.
Премигна и угасна след нея светофарът.
Но всъщност близостта им не беше обичайна.
Те бяха се обрекли, преди да се родят.
Сам Господ им изпрати планирана случайност,
която да ги срещне един-единствен път.
Един-единствен път да преплетат съдбите
и после да се спуснат в утъпкания бряг...
Но щом във своя танц са стигнали звездите,
след хиляди години ще се намерят пак.
© Бианка Габровска All rights reserved.
