Неспазеното твое обещание...
Най-късото лято
на спомена
отново нахлува
в съня ми.
Захапва по кучешки
болката
и стреля
по спящото ято...
Излитат надежди
изплашени,
в прозореца прашен
се блъскат.
Веригата
на кошмарите
ме стяга по змийски
и съска.
Със обещание
да се повтаря
отново и отново
всяка нощ.
Часовникът отново
ме спасява.
И ужасът смален
до незапомняне
е вече само полъх.
"Вече няма"...
Така те помня -
летен и усмихнат.
Неспазеното
твое обещание
се извинява
всяка нощ
в стиха ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
Благодаря!