May 24, 2008, 1:28 AM

Неспазеното твое обещание...

  Poetry » Other
1.1K 0 30
 

 

Най-късото лято

на спомена

отново нахлува

в съня ми.

Захапва по кучешки

болката

и стреля

по спящото ято...

 

Излитат надежди

изплашени,

в прозореца прашен

се блъскат.

Веригата

на кошмарите

ме стяга по змийски

и съска.

 

Със обещание

да се повтаря

отново и отново

всяка нощ.

Часовникът отново

ме спасява.

И ужасът смален

до незапомняне

 

е вече само полъх.

"Вече няма"...

Така те помня -

летен и усмихнат.

Неспазеното

твое обещание

се извинява

всяка  нощ

в стиха ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...