Довереница (Дочка Василева) Довереница (Дочка Василева)
99 499
May 24, 2008, 1:28 AM

Неспазеното твое обещание...

  Poetry » Other
1.1K 0 30
 

 

Най-късото лято

на спомена

отново нахлува

в съня ми.

Захапва по кучешки

болката

и стреля

по спящото ято...

 

Излитат надежди

изплашени,

в прозореца прашен

се блъскат.

Веригата

на кошмарите

ме стяга по змийски

и съска.

 

Със обещание

да се повтаря

отново и отново

всяка нощ.

Часовникът отново

ме спасява.

И ужасът смален

до незапомняне

 

е вече само полъх.

"Вече няма"...

Така те помня -

летен и усмихнат.

Неспазеното

твое обещание

се извинява

всяка  нощ

в стиха ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0