6.11.2021 г., 10:27

Несподелена

1K 1 0

Тази любов, дето кара да бушуват бури в съзнанията ни, 

която ни кара да се преобразяваме във вълци и ни облича с овчи кожи.

Тази, която се чудим, защо ни се случи, а после, защо не ни се случи?

Тази, която къса синджира на бесовете в нас и им хвърля мечтите ни като стръв.

Тази, която търсим във всеки, а я няма в никого.

Тази любов, която чака с увехнали цветя, защото никой никога не идва.

Тази, която е най-много искана и най-малко споделена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Teodora Andreev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...