Тази любов, дето кара да бушуват бури в съзнанията ни,
която ни кара да се преобразяваме във вълци и ни облича с овчи кожи.
Тази, която се чудим, защо ни се случи, а после, защо не ни се случи?
Тази, която къса синджира на бесовете в нас и им хвърля мечтите ни като стръв.
Тази, която търсим във всеки, а я няма в никого.
Тази любов, която чака с увехнали цветя, защото никой никога не идва.
Тази, която е най-много искана и най-малко споделена.
© Teodora Andreev Всички права запазени