6.11.2021 г., 10:27

Несподелена

1K 1 0

Тази любов, дето кара да бушуват бури в съзнанията ни, 

която ни кара да се преобразяваме във вълци и ни облича с овчи кожи.

Тази, която се чудим, защо ни се случи, а после, защо не ни се случи?

Тази, която къса синджира на бесовете в нас и им хвърля мечтите ни като стръв.

Тази, която търсим във всеки, а я няма в никого.

Тази любов, която чака с увехнали цветя, защото никой никога не идва.

Тази, която е най-много искана и най-малко споделена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Teodora Andreev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...