Тази любов, дето кара да бушуват бури в съзнанията ни,
която ни кара да се преобразяваме във вълци и ни облича с овчи кожи.
Тази, която се чудим, защо ни се случи, а после, защо не ни се случи?
Тази, която къса синджира на бесовете в нас и им хвърля мечтите ни като стръв.
Тази, която търсим във всеки, а я няма в никого.
Тази любов, която чака с увехнали цветя, защото никой никога не идва.
Тази, която е най-много искана и най-малко споделена.
© Teodora Andreev All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
