Несподелена любов
Когато силно страдаш,
болката е твоята любима.
Искаш да не се предаваш,
но тя е някак си непоносима.
Изпитваш празнота,
сякаш че нещо го няма.
В сърцето тежи самотата -
няма я любовта ти голяма.
Не искаш да рониш сълзи,
не искаш пак да те боли,
но вятърът безмилостно бучи
И кървав дъжд вали.
Гърми и няма светлина,
само блясъкът от твоите сълзи.
До края всичко ще е тъмнина
и ужасна болка ще горчи.
Недей да страдаш, не плачи!
Както всички знаят,
несподелената любов боли!
© Сузи Кандьова Всички права запазени