Mar 2, 2008, 7:52 AM

Несподелена любов

  Poetry » Love
1.1K 0 1

                                Несподелена любов

 

Когато силно страдаш,

болката е твоята любима.

Искаш да не се предаваш,

но тя е някак си непоносима.

 

Изпитваш празнота,

сякаш че нещо го няма.

В сърцето тежи самотата -

няма я любовта ти голяма.

 

Не искаш да рониш сълзи,

не искаш пак да те боли,

но вятърът безмилостно бучи

И кървав дъжд вали.

 

Гърми и няма светлина,

само блясъкът от твоите сълзи.

До края всичко ще е тъмнина

и ужасна болка ще горчи.

 

Недей да страдаш, не плачи!

Както всички знаят,

несподелената любов боли!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сузи Кандьова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...