Mar 2, 2008, 7:52 AM

Несподелена любов

  Poetry » Love
1.1K 0 1

                                Несподелена любов

 

Когато силно страдаш,

болката е твоята любима.

Искаш да не се предаваш,

но тя е някак си непоносима.

 

Изпитваш празнота,

сякаш че нещо го няма.

В сърцето тежи самотата -

няма я любовта ти голяма.

 

Не искаш да рониш сълзи,

не искаш пак да те боли,

но вятърът безмилостно бучи

И кървав дъжд вали.

 

Гърми и няма светлина,

само блясъкът от твоите сълзи.

До края всичко ще е тъмнина

и ужасна болка ще горчи.

 

Недей да страдаш, не плачи!

Както всички знаят,

несподелената любов боли!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сузи Кандьова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...