soledad (Силвия) soledad (Силвия)
5
11.03.2005 г., 10:51

Несподелена любов

1.6K 0 1

Една любов от огън по-гореща
оплела двама души със една съдба,
една ръка със друга пак се среща
и търси безутешна любовта.
Едно сърце прободено от мъка
самотно чака своя тъжен край.
Един човек обречен на разлъка
не може да познае що е рай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • shravac (Никола Берчев)
    shravac (Никола Берчев)
    Талантливо е изградено, но липсва логиката на събитията. Ако е резултат на лични преживявания не трябва да се забравя, че според закона за полярностите всяка скръб е зачатък на нова радост и обратно.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0