11.03.2005 г., 10:51

Несподелена любов

1.6K 0 1

Една любов от огън по-гореща
оплела двама души със една съдба,
една ръка със друга пак се среща
и търси безутешна любовта.
Едно сърце прободено от мъка
самотно чака своя тъжен край.
Един човек обречен на разлъка
не може да познае що е рай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Талантливо е изградено, но липсва логиката на събитията. Ако е резултат на лични преживявания не трябва да се забравя, че според закона за полярностите всяка скръб е зачатък на нова радост и обратно.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...