Mar 11, 2005, 10:51 AM

Несподелена любов

Poetry

1.6K 0 1

Една любов от огън по-гореща
оплела двама души със една съдба,
една ръка със друга пак се среща
и търси безутешна любовта.
Едно сърце прободено от мъка
самотно чака своя тъжен край.
Един човек обречен на разлъка
не може да познае що е рай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

shravac (Никола Берчев)

Талантливо е изградено, но липсва логиката на събитията. Ако е резултат на лични преживявания не трябва да се забравя, че според закона за полярностите всяка скръб е зачатък на нова радост и обратно.

2005-04-03T23:19:24+03:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0