Несподелена любов
Обичаш го... щастливец е голям,
а аз във тебе за беда се влюбих,
защо те срещнах, няма как да знам,
но битката със чувствата загубих.
Той реше с пръсти нежните коси,
в усмивките ти слънчеви се топли...
за него си преглъщала сълзи
от радост или мъка в скрити вопли.
И как ли да повярвам, че съня,
във който те целувам - ще се сбъдне,
и с цвете от копнеж ще те пленя,
поднесъл го пред всички – безразсъдно...
За да откриеш в опита ми плах -
момчешки плам и мъжката опора,
усукали въже от твоя страх,
с което ти да скачаш без умора...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
