"Несподелена любов"
Мъката в душата тегне, а раната в сърцето - кърви ли, кърви.
И болката голяма живота ми опропасти.
Защо така се получава, защо животът е несправедлив към мен?
Ти ме излъга и изостави, предаде ме и ме забрави.
Ти бе слънчевият лъч в деня ми, луната грейнала е нощта,
звездица ярка в тъмнината и всичко това безсилие, и мрак в душата.
Защо прокле ме тъй съдбата без любов - в мен замря и надеждата, и светлината.
Сега аз падам като феникс безсилен в нощта, за мен животът свърши, когато ме напусна любовта.
Ето, пак съм сам-сама, а всичко между нас се разпиля като бурен вятър в нощта...
И болката голяма живота ми опропасти.
Защо така се получава, защо животът е несправедлив към мен?
Ти ме излъга и изостави, предаде ме и ме забрави.
Ти бе слънчевият лъч в деня ми, луната грейнала е нощта,
звездица ярка в тъмнината и всичко това безсилие, и мрак в душата.
Защо прокле ме тъй съдбата без любов - в мен замря и надеждата, и светлината.
Сега аз падам като феникс безсилен в нощта, за мен животът свърши, когато ме напусна любовта.
Ето, пак съм сам-сама, а всичко между нас се разпиля като бурен вятър в нощта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Благоева Всички права запазени
