Shika (Ivan Shikov) Shika (Ivan Shikov)
3
9.04.2025 г., 22:17

Несподелена любов

422 2 6

  Здравей, отново пиша,

но какво значение има.

Нали пак няма да го прочетеш.

  Утре, да утре може би 

ще се срещнем случайно.

Ще се поздравим и какво от това.

  Нали пак няма да сме заедно 

както преди.

  Прости, тъжно ми е.

А, как желая да те срещна 

с букет пролетни цветя и

да ти ги подаря.

   

автор: Иван Шиков 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ivan Shikov Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Shika (Ivan Shikov)
    Shika (Ivan Shikov)
    Много благодаря!
  • AnabeII (Анахид Демирова)
    AnabeII (Анахид Демирова)
    Сега разбрах. Хареса ми как разсъждаваш. Достатъчно си чакал. Не е било твоето, не е било за теб, затова не се е получило. Трябва да благодариш, че сравнително рано е станало, а не когато натрупаш спомени, които да болят по-дълго във времето. Помогнали са ти свише. Ще те чета, публикувай.
  • Shika (Ivan Shikov)
    Shika (Ivan Shikov)
    В стиха съм писал за пролетните цветя, а тя пролетта ще свърши. Какво да направя! Чудесна пролет беше с нея миналата година. Срещи, разходки, разговори, тренировки.Но лятото, есента и зимата изтекоха. Нито вдига телефона, нито отговаря на съобщения.
    Това което публикувах всъщност бе "прощален", как да кажа "стих", съобщение до нея.
    Ще я оставя. Няма да ѝ досаждам.
    Никога не съм писал стихове. Но в месеца на любовта февруари прописах. Ще ги публикувам тук.
  • AnabeII (Анахид Демирова)
    AnabeII (Анахид Демирова)
    И защо само през пролетта? Идва лято. Занесете и ягоди.
  • Shika (Ivan Shikov)
    Shika (Ivan Shikov)
    Искам да го направя.Всеки ден ще съм с букет пролетни цветя за нея. Да не забравяме, че сезоните са четири и тази пролет ще свърши. Тогава моето сърце ще плаче. Чак до следващата пролет обаче.
    Това се нарича несподелена любов.
    Благодаря ви!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0