9.04.2025 г., 22:17

Несподелена любов

434 2 6

  Здравей, отново пиша,

но какво значение има.

Нали пак няма да го прочетеш.

  Утре, да утре може би 

ще се срещнем случайно.

Ще се поздравим и какво от това.

  Нали пак няма да сме заедно 

както преди.

  Прости, тъжно ми е.

А, как желая да те срещна 

с букет пролетни цветя и

да ти ги подаря.

   

автор: Иван Шиков 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ivan Shikov Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря!
  • Сега разбрах. Хареса ми как разсъждаваш. Достатъчно си чакал. Не е било твоето, не е било за теб, затова не се е получило. Трябва да благодариш, че сравнително рано е станало, а не когато натрупаш спомени, които да болят по-дълго във времето. Помогнали са ти свише. Ще те чета, публикувай.
  • В стиха съм писал за пролетните цветя, а тя пролетта ще свърши. Какво да направя! Чудесна пролет беше с нея миналата година. Срещи, разходки, разговори, тренировки.Но лятото, есента и зимата изтекоха. Нито вдига телефона, нито отговаря на съобщения.
    Това което публикувах всъщност бе "прощален", как да кажа "стих", съобщение до нея.
    Ще я оставя. Няма да ѝ досаждам.
    Никога не съм писал стихове. Но в месеца на любовта февруари прописах. Ще ги публикувам тук.
  • И защо само през пролетта? Идва лято. Занесете и ягоди.
  • Искам да го направя.Всеки ден ще съм с букет пролетни цветя за нея. Да не забравяме, че сезоните са четири и тази пролет ще свърши. Тогава моето сърце ще плаче. Чак до следващата пролет обаче.
    Това се нарича несподелена любов.
    Благодаря ви!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...