Shika (Ivan Shikov) Shika (Ivan Shikov)
3
Apr 9, 2025, 10:17 PM

Несподелена любов

423 2 6

  Здравей, отново пиша,

но какво значение има.

Нали пак няма да го прочетеш.

  Утре, да утре може би 

ще се срещнем случайно.

Ще се поздравим и какво от това.

  Нали пак няма да сме заедно 

както преди.

  Прости, тъжно ми е.

А, как желая да те срещна 

с букет пролетни цветя и

да ти ги подаря.

   

автор: Иван Шиков 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ivan Shikov All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Shika (Ivan Shikov)
    Shika (Ivan Shikov)
    Много благодаря!
  • AnabeII (Анахид Демирова)
    AnabeII (Анахид Демирова)
    Сега разбрах. Хареса ми как разсъждаваш. Достатъчно си чакал. Не е било твоето, не е било за теб, затова не се е получило. Трябва да благодариш, че сравнително рано е станало, а не когато натрупаш спомени, които да болят по-дълго във времето. Помогнали са ти свише. Ще те чета, публикувай.
  • Shika (Ivan Shikov)
    Shika (Ivan Shikov)
    В стиха съм писал за пролетните цветя, а тя пролетта ще свърши. Какво да направя! Чудесна пролет беше с нея миналата година. Срещи, разходки, разговори, тренировки.Но лятото, есента и зимата изтекоха. Нито вдига телефона, нито отговаря на съобщения.
    Това което публикувах всъщност бе "прощален", как да кажа "стих", съобщение до нея.
    Ще я оставя. Няма да ѝ досаждам.
    Никога не съм писал стихове. Но в месеца на любовта февруари прописах. Ще ги публикувам тук.
  • AnabeII (Анахид Демирова)
    AnabeII (Анахид Демирова)
    И защо само през пролетта? Идва лято. Занесете и ягоди.
  • Shika (Ivan Shikov)
    Shika (Ivan Shikov)
    Искам да го направя.Всеки ден ще съм с букет пролетни цветя за нея. Да не забравяме, че сезоните са четири и тази пролет ще свърши. Тогава моето сърце ще плаче. Чак до следващата пролет обаче.
    Това се нарича несподелена любов.
    Благодаря ви!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0