Несподелената любов
Несподелената любов
Ти едва ли би разбрал
какво ми е на мен сега...
Стоиш срещу мен,
мислиш... гледаш ме...
... очакваш да ти кажа.
- Нима ти сам не го разбра?
Да, така и стана...
... но искаш ти да го чуеш
от моята уста...
... за да почне да ме боли,
нали?
И пак същото
- стоиш срещу мен, мислиш
и очите ти ме изпиват...
... но не от жажда за любов,
а от съжаление...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветослава Младенова Всички права запазени
мен пак ми стана мъчно само от това,че те карам да се чувстваш така!Недей,защото това е само един стих-нека не ти влияе...при тебе ще се развие по-добре!!!Радвам се,че освен,че сме цветя и двете растем в една градина от преживявания 
