Несподелената любов
Ти едва ли би разбрал
какво ми е на мен сега...
Стоиш срещу мен,
мислиш... гледаш ме...
... очакваш да ти кажа.
- Нима ти сам не го разбра?
Да, така и стана...
... но искаш ти да го чуеш
от моята уста...
... за да почне да ме боли,
нали?
И пак същото
- стоиш срещу мен, мислиш
и очите ти ме изпиват...
... но не от жажда за любов,
а от съжаление...
© Цветослава Младенова All rights reserved.
мен пак ми стана мъчно само от това,че те карам да се чувстваш така!Недей,защото това е само един стих-нека не ти влияе...при тебе ще се развие по-добре!!!Радвам се,че освен,че сме цветя и двете растем в една градина от преживявания 
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
