Несподелено
Обвита в ореол божествен,
при нас долита любовта,
окрилено от звука тържествен
сърцето ни запява песента.
И всеки допир е въздишка,
а всеки поглед - суета,
умът проблемите притиска,
понесен от една мечта.
Гласът на онзи в сърцето
е звук на нежна красота,
магията витае в небето,
осъждайки мига на вечността...
Илюзия - реалността прикрива
и шеметно гради една лъжа,
от болката сърцето ни се свива,
събуждайки се от несподелената мечта.
И всеки допир е обикновен рефлекс
роден от жестове неволни,
гласът, пораждащ в нас копнеж,
изрича думи своеволни.
За любовта окови няма
и граници руши с лекота,
но, за да съществува, трябват двама -
не може да върви със самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джесика Борисова Всички права запазени
