Несподелено

4 дек. 2009 г., 22:29

Поэзия

465 0 2

Обвита в ореол божествен,
при нас долита любовта,
окрилено от звука тържествен
сърцето ни запява песента.

И всеки допир е въздишка,
а всеки поглед - суета,
умът проблемите притиска,
понесен от една мечта.

Гласът на онзи в сърцето
е звук на нежна красота,
магията витае в небето,
осъждайки мига на вечността...

Илюзия - реалността прикрива
и шеметно гради една лъжа,
от болката сърцето ни се свива,
събуждайки се от несподелената мечта.

И всеки допир е обикновен рефлекс
роден от жестове неволни,
гласът, пораждащ в нас копнеж,
изрича думи своеволни.

За любовта окови няма
и граници руши с лекота,
но, за да съществува, трябват двама -
не може да върви със самота.

Несподелено

Свързани произведения

Комментарии

Предложения