22.03.2006 г., 10:51

Несподелено!

1.2K 0 4

Дълго живях все за тебе,
дълго след тебе боля,
напразно загубих аз своето време,
ти никога до мен не спря!

А можех да бъда щастлива,
а можех но не стана така,
самотно сърцето изстива,
изгуби то свойта ме4та!

Изгубих те без да те имам,
а колко льобов имаше в мен,
исках да дам без да вземам,
но ти ме отхвърли студен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво бе,любов тъй ли се пише/както ти си го написала/?Иначе такива чуства хубави и прекрасни думи,а най-важната си сгрещила!Бърза я оправяй.Инаме съм доволна.
  • много лош правопис,всичко останало се губи....
  • Много е хубаво!Браво
  • хареса ми оправи малко правописните грешки

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...