дакота (Дакота)
152 364
17.04.2007 г., 1:51 ч.

несподелимо 

  Поезия
690 0 10
 

...Разхлипа се! Глупачка! -
Крещи, чупи, проклинай!
В тревите лумват пламъци,
кървят ведра със вино...


Змии провират пътища.
Блестят сълзи нахалост,
в усмивките на кучета
озъбен хапе залезът.


Ужасно голо слънцето
угасва във очите ми -
Лети надолу - късно е
да се запали в изгрев.


По-тъмно и от дъно е!
Изтича ден пореден,
горещи глътки буйност
разбиват  бреговете.


Извън преля душата ми,
пределите прескочи.
Безумна нощ - помята,
звезди събарят покриви.


Ридаеща, притихнала -
сирашки - недогалена,
безплътна като призрак -
в кошмари се натравям.


Безсилна съм дотолкова,
че всяко място в мене -
червено от виновност -
предава се на времето.


В тунелът към небето
отекват тежки стъпки,
на болката в нозете -
аз може би съм мъртва.


...Глупачка си! Навсякъде
те чакат само рани...
До кръста на забравата -
съдбата ти е камък...

© Дакота Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??