несподелимо
...Разхлипа се! Глупачка! -
Крещи, чупи, проклинай!
В тревите лумват пламъци,
кървят ведра със вино...
Змии провират пътища.
Блестят сълзи нахалост,
в усмивките на кучета
озъбен хапе залезът.
Ужасно голо слънцето
угасва във очите ми -
Лети надолу - късно е
да се запали в изгрев.
По-тъмно и от дъно е!
Изтича ден пореден,
горещи глътки буйност
разбиват бреговете.
Извън преля душата ми,
пределите прескочи.
Безумна нощ - помята,
звезди събарят покриви.
Ридаеща, притихнала -
сирашки - недогалена,
безплътна като призрак -
в кошмари се натравям.
Безсилна съм дотолкова,
че всяко място в мене -
червено от виновност -
предава се на времето.
В тунелът към небето
отекват тежки стъпки,
на болката в нозете -
аз може би съм мъртва.
...Глупачка си! Навсякъде
те чакат само рани...
До кръста на забравата -
съдбата ти е камък...
© Дакота All rights reserved.
