8.11.2019 г., 16:28 ч.

Неспокойна вселена 

  Поезия » Любовна
416 6 10

НЕСПОКОЙНА ВСЕЛЕНА

 

Аз съм твоята тайна обител –

неспокойна, дъждовна  вселена.

Приюти се у мен и не питай

накъде през света ще поема.


Как да знаеш, че дълго те чаках,

без да вярвам, че още те има?  

Скитник, бродещ с торбица през мрака,  

само ти ме наричаш – Любима.   

 

По горчивите глътки и строфи,

до ръба на самата погибел,      

с теб навярно започва животът –

и да стигна до теб помогни ми.

 

За да бъда едничка надежда,  

че светът в светлина ще се ражда,

ако има и капчица нежност –

утолила последната жажда.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??