12.02.2009 г., 21:55

Неспокойните утрешни отговори...

900 0 25
 

 

Разделих на „преди" и на „после"

на  дланта си неясната линия,

очертала загатнат живота ми -

неживян и живян, (но инкогнито).

 

Разделих на „сега" и на „после"

дългоръките мисли за бъдеще

с остри шипове от безпокойство

и стрели, но без спомен от лъкове...

 

Разделих обгорените образи

на сънувани и на видяни...

В недовършена метаморфоза

по средата душата  остана

 

без вина, без утеха, без полет...

Във сърцето -  въпроси заровени

сякаш спят, а  се сипят отгоре им

неспокойните утрешни отговори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...