Разделих на „преди" и на „после"
на дланта си неясната линия,
очертала загатнат живота ми -
неживян и живян, (но инкогнито).
Разделих на „сега" и на „после"
дългоръките мисли за бъдеще
с остри шипове от безпокойство
и стрели, но без спомен от лъкове...
Разделих обгорените образи
на сънувани и на видяни...
В недовършена метаморфоза
по средата душата остана
без вина, без утеха, без полет...
Във сърцето - въпроси заровени
сякаш спят, а се сипят отгоре им
неспокойните утрешни отговори...
© Дочка Василева Всички права запазени