Рисувала съм те милиони пъти,
с бои, с сълзи, с каквото съм намерила.
И търсих следите от дъха ти,
сама забравила да дишам във безвремието.
Рисувах те в натюрморти и пейзажи.
Рисувах те припаднало и бясно.
Рисувах те фанатично и маловажно.
Рисувах те в мрака и чаках да стане ясно.
И стана изгрев! Не си бил в картините -
с дъха ми си дишал по рождение.
И днес гледам платната - перфектни до примиране,
но несравними с твоята харизма са нарисуваните видения. ...