Нестинари
В ума ми плахо настани се,
но не си тръгваш от него.
И в душата ми влезе така,
и в едно със твоята сля я.
И високо, високо полетяхме,
като птиците в небесата.
И разхождаме се из ефира му,
и песента му с вятъра изпращаме…
И в морето той отвежда ни,
по средата на деня и нощта,
там където времето е спряло,
и всеки миг за нас е вечност…
И за ръката ми се хванеш ти,
и в огъня танцуваме необятно,
и като нестинарите оставаме
в зова на душа си по жаравата…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
