В ума ми плахо настани се,

но не си тръгваш от него.

И в душата ми влезе така,

и в едно със твоята сля я.

И високо, високо полетяхме,

като птиците в небесата.

И разхождаме се из ефира му,

и песента му с вятъра изпращаме…

И в морето той отвежда ни,

по средата на деня и нощта,

там където времето е спряло,

и всеки миг за нас е вечност…

И за ръката ми се хванеш ти,

и в огъня танцуваме необятно,

и като нестинарите оставаме

в зова на душа си по жаравата…