Нестинари
В ума ми плахо настани се,
но не си тръгваш от него.
И в душата ми влезе така,
и в едно със твоята сля я.
И високо, високо полетяхме,
като птиците в небесата.
И разхождаме се из ефира му,
и песента му с вятъра изпращаме…
И в морето той отвежда ни,
по средата на деня и нощта,
там където времето е спряло,
и всеки миг за нас е вечност…
И за ръката ми се хванеш ти,
и в огъня танцуваме необятно,
и като нестинарите оставаме
в зова на душа си по жаравата…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
