В ума ми плахо настани се,
но не си тръгваш от него.
И в душата ми влезе така,
и в едно със твоята сля я.
И високо, високо полетяхме,
като птиците в небесата.
И разхождаме се из ефира му,
и песента му с вятъра изпращаме…
И в морето той отвежда ни,
по средата на деня и нощта,
там където времето е спряло,
и всеки миг за нас е вечност… ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up