Нестинари
Над Странджа слънцето се килна
и лумнаха огньове под краката.
Земята се приготви да е силна,
а въгленът - да се превърне в злато.
Последен лъч над хълм се спъна,
небето - във езическо червено.
Жарава кипна във кръвта им
и сбраха на хоро една вселена.
Да видиш как играят, Боже!
Нозете им са волни птици.
И приказното е възможно
във свят от сенки и искрици.
Очите - сухи като пламък,
ръцете - клони до звездите.
На въглен стана всеки камък,
а Странджа грейна под петите им.
И чуваш, гайдите пищят до тъмно,
не спират нестинарите, танцуват.
Докато във душите им се съмне,
със танц земята си целуват.
19.06.2011*
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Всички права запазени
