Нестинарка
Нестинарка
Горят огньове в свят самодив,
пламъци вещаят нестинарски див.
И небето с тайнството на звездна орисия,
в синева потъна с пурпурна магия.
Треви прокрадват мълчаливо във нощта,
жарят нестинарка в самодивска белота.
Огнен взрив разстила пареща жарава,
нестинарка босонога ражда се във огнена морава.
И завихря се горяща в танца на страстта
и душа ù крехка слива се със вечността.
Доловила звуци от безмълвната икона,
във сърце обично прие всемира и поклона.
Премени се в огън на стихийната одежда
и потъна в огнен сън на любеща надежда.
С бавни стъпки огън сля се в нестинарско тяло,
преродено в друг свят, със сърце засияло,
в кратък земен миг, кристално чист
и от земното дихание мамещо златист.
Босонога нестинарка в танца полетя,
от ветрове застинали с вихъра се сля,
звездното небе разтвори пурпурно сияние
и с камбанен звън запя нощното мълчание.
А всемирът жив прие смирен поклон
от тихия, жарещ, нестинарски стон.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Константинова Всички права запазени
