Нестинарка

Горят огньове в свят самодив,

пламъци вещаят нестинарски див.

И небето с тайнството на звездна орисия,

в синева потъна с пурпурна магия.

Треви прокрадват мълчаливо във нощта,

жарят нестинарка в самодивска белота.

Огнен взрив разстила пареща жарава,

нестинарка босонога ражда се във  огнена морава.

И завихря се горяща в танца на страстта

и  душа ù крехка слива се със  вечността.

Доловила   звуци от безмълвната икона,

във сърце обично прие всемира и поклона.

Премени се  в огън на стихийната одежда

и потъна в огнен сън на любеща надежда.

С бавни стъпки огън сля се в нестинарско тяло,

преродено в друг свят, със сърце засияло,

в кратък земен миг, кристално чист

и от земното дихание мамещо златист.

Босонога нестинарка в танца полетя,

от ветрове застинали с вихъра се сля,

звездното небе разтвори  пурпурно сияние

и с камбанен звън запя нощното мълчание.

А всемирът жив прие смирен поклон

от тихия, жарещ, нестинарски стон.