Нестинарка
На Мария
Очите на гердана те гледат, мое дете,
и питат не те ли е страх
с това малко босо краче
да стъпваш, където едва оцелях?
На шепа въглени сторвах поклони,
немеех пред купчина жар
и насън разговарях с икони.
Това ли е, Господи, божият дар?
Стъпка стъпката гони,
огън - нестинрско хоро.
Ако от камък сълза се отрони,
ще кажат, че си правил добро.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вероника Митева Всички права запазени
любима тема, страхотно е
