На Мария
Очите на гердана те гледат, мое дете,
и питат не те ли е страх
с това малко босо краче
да стъпваш, където едва оцелях?
На шепа въглени сторвах поклони,
немеех пред купчина жар
и насън разговарях с икони.
Това ли е, Господи, божият дар?
Стъпка стъпката гони,
огън - нестинрско хоро.
Ако от камък сълза се отрони,
ще кажат, че си правил добро.
© Вероника Митева All rights reserved.
любима тема, страхотно е
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
