claire-mari (Марияна В)
10 17
10.09.2013 г., 11:40 ч.

Нестинарка 

  Поезия » Друга
820 0 2

   Нестинарка

 

Танцува боса по жаравата, 

говори с пламенни слова 

и завладява ме магията 

на огъня и на нощта.

Небето гости е поканило -

звездите, светлата луна

и гледат цяла нощ жаравата

и танца на една жена.

                            (1998/1999г.)

© Марияна В Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми. Аз пък се пренесох на поляната в планината, осветена от светлината на нощта и с кеф, притаен наблюдавах танца. Поздрави от мен.
  • Сравнението със звездите и луната ми харесва, бива го, има някаква символика. Но ако съдим по ритъма и липсата на рима - това си е чиста проза, съставена от горе-долу трийсетина думи. Какво искаш да кажеш, на кого искаш да го кажеш? В написаното не се долавя никаква идея, някак си не можеш да ми убедиш фантазията - аджеба, - та тая нестинарка да си я представя живо, т. е. така да ми затанцува пред очите, че свят да ми се завие. И чрез танца си да изрази своята житейска философия. Ти казваш: една нестинарка танцува връз жарава, и - точка. Нищо повече. Нима нормален българин не знае върху какво танцуват нестинарките и по кое време?!? Трябваше да опишеш чувство, мисъл и действие, съчетани в едно, но по-истинско, не толкова книжно.
    Все пак не спирай.
Предложения
: ??:??