Нестинарка / От земята на огъня
Бунтарска кръв във вените тече,
наследница на гени непокорни.
Зачената на огнена земя,
зеленоока дъщеря достойна.
Родена и израсла във степта,
на расови коне във стремената.
Сестра и на небе, и на земя,
на челото на Тангра със тамгата.
От хуни наследила дързостта,
пазителка на родовите тайни.
Щом срещнала голямата вода,
заселила се по земи незнайни.
От Изтока донесла мъдростта,
заветите на ханове велики.
Танцува и до днес върху жарта,
живота веза в своите шевици.
По изгрев Калиакра я зове,
а в Добруджа посява златно жито.
По пладне уморените нозе
достигат на Балкана било вито.
На юг я мами тучна низина,
нататък - исполински планини -
Родопа, Рила, Пирин - с прелестта -
с гори, с върхари, с бистри ручеи.
По залез с обич ще се поклони
пред свойта Аспарухова България.
За всяка педя ще благодари,
че няма друга в двете полушария*.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*– Последният ред е заимстван от песента "Елегия" - текст: К Илиев, музика: Е. Павлов.
Сътворено преди години: https://m.youtube.com/watch?v=cB1ww12EwY0
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Чардакова Всички права запазени
