Нестинарски танц
Ти влезе в мислите ми бледни,
в душата ми всели се като сън,
до мен пристъпи, кротко тук приседна
и отлетя като отронен звън.
На огъня в средата ти застана,
с жарта поведе пак борба
и вихреният танц остана
като магия, вопъл и съдба.
А огънят с магия властна
докосва лумнали души,
искрящи сили в мен нарастват,
магията задръжките руши.
Душите нажежени нежно теглят
телата голи за любовен пир,
блещука в погледите бегли
копнение за зноен мир.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
