Нестинарски танц
Ти влезе в мислите ми бледни,
в душата ми всели се като сън,
до мен пристъпи, кротко тук приседна
и отлетя като отронен звън.
На огъня в средата ти застана,
с жарта поведе пак борба
и вихреният танц остана
като магия, вопъл и съдба.
А огънят с магия властна
докосва лумнали души,
искрящи сили в мен нарастват,
магията задръжките руши.
Душите нажежени нежно теглят
телата голи за любовен пир,
блещука в погледите бегли
копнение за зноен мир.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Станчев Все права защищены
