Dec 17, 2007, 11:15 AM

Нестинарски танц 

  Poetry » Erotic
1126 0 16

Ти влезе в мислите ми бледни,

в душата ми всели се като сън,

до мен пристъпи, кротко тук приседна

и отлетя като отронен звън.

 

На огъня в средата ти застана,

с жарта поведе пак борба

и вихреният танц остана

като магия, вопъл и съдба.

 

А огънят с магия властна

докосва лумнали души,

искрящи сили в мен нарастват,

магията задръжките руши.

 

Душите нажежени нежно теглят

телата голи за любовен пир,

блещука в погледите бегли

копнение за зноен мир.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??