Dec 17, 2007, 11:15 AM

Нестинарски танц

  Poetry » Erotic
1.5K 0 16

Ти влезе в мислите ми бледни,

в душата ми всели се като сън,

до мен пристъпи, кротко тук приседна

и отлетя като отронен звън.

 

На огъня в средата ти застана,

с жарта поведе пак борба

и вихреният танц остана

като магия, вопъл и съдба.

 

А огънят с магия властна

докосва лумнали души,

искрящи сили в мен нарастват,

магията задръжките руши.

 

Душите нажежени нежно теглят

телата голи за любовен пир,

блещука в погледите бегли

копнение за зноен мир.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...