18.06.2022 г., 14:41

Нестинарски танц

807 3 12

Щом погледа ми огнен срещнеш

и подпаля водата в краката ти,

и това, че не съм безгрешна,

с болка е открила душата ти,

тогава сетивата ти изгарят в пламъка.

В теб плахо пристъпвам и се оглеждам

да не превърна в пепел замъка,

изграден от любов и надежда.

Аз съм в него и съм толкова малка.

Всичко изгарям, но не съм безстрашна.

Потича лава и ни обгръща в пламъци.

И гори!

Искри огнени пръскат знаци.

Но пари жарта…….

опитвам се нещо да спася,

как искам нещо да запазя.

Огъня да втечня. С нова сила да го запаля.

Религия твоя да бъда. Богиня сред боговете.

Върху въглени от вятъра разгорени,

нестинарка в жаравата мълком да ходя,

без икона в ръцете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Таня, благодаря ти за посещението и за отзива!!
  • Хубаво е! Браво!
  • Благодаря ти, Катя! Радвам се, че прочете!
    Хубава вечер!
  • Хубаво стихотворение, но никога не бих искала да съм на мястото на твоята героиня.
  • Благодаря!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...