12.06.2014 г., 12:15

Нетипично

813 1 0

Защо си с всички други, не и с мене?
Нима съм те ранила? Как? С какво?
Защо ме плаши отговорът денем
и ме убива, като падне нощ?
Защото той е прост и тъй логичен,
един за всичкото това "защо?"-
Не си ме чак пък толкова обичал,
а само обещал ми бе любов...
Любов, която много бях мечтала -
години, дълги векове преди.
Любов, която с радост бих ти дала,
но ти на мен - изглежда - не, уви.
И болката отляво се надига,
сърцето на парчета се троши -
аз бягам, тя наново ме настига
и се разбива в моите гърди...
Не ми е за поредната раздяла
и не лъжата вече най-боли.
Боли, че мислех, че съм те познала,
че си различен, а пък ти не си.

 

Ще тръгвам, хайде! Слънцето изчезна.
Да, лесно бе, щом твоя бях, нали?
Пази ме по-добре в живота следващ,
сега върви при своите жени.

 

Ти сам си го избра, не ме вини.
Пред мене тях. Добре. Сега върви!
Щастливи да са бъдните ти дни...
макар че, знам ли, може да боли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любимата Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...