3.10.2023 г., 6:31

Неудобни въпроси към господа управляващи

630 0 1

Защо ни принуждавате да просим

в България – огнище на творци?

Търкаля се в душата ми въпросът

с износени от болката очи.
 

Държавата кога ще се събуди?

Поетите са нейните деца,

лекуващи вековните заблуди.

Защо ли за държавата скърбя?
 

Децата ѝ са бедни сиромаси.

Налага се да свикнем и с това?

На фона на препълнени стомаси

какво ли означава „аз творя“?
 

Словата си отиват – голи, боси.

Защо им подарихте слабостта?

Защо ни принуждавате да просим?

Въпросите са вечни, господа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А отговорите?...
    - Когато му дойде времето...
    Имаше такъв лаф едно време от един пореден месия, оказал се като всички тоалетна чиния.
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...