2.12.2011 г., 13:20

Неугасващата

929 0 0

Дните станаха по-къси, а нощите по-дълги,

сутрин се събуждаш и докато усетиш, станало обяд,

напред-назад, назад-напред и вече обратно си тръгваш,

затваряш кръга на ежедневния кръговрат.

Всъщност всеки мечтае за него -

за най-интересния ден,

във който всичко ще се  нареди

 като в играчките "Лего"

с най-мечтаните неща за теб и мен.

Да, но май никога или рядко се случва така?

Да, но понякога рядко и все пак се случва

и когато наистина стане това,

да повярваме е невероятно трудно.

Сякаш всичко край нас е сън,

от който скоро ще се събудим.

Дано да се случи, нали,

когато мечтите станат реалност,  

се чува в душите ни звън,

който от унеса ни събужда.

Защото нещата се случват

и то когато вече не вярваш във тях,

внезапно край тебе е станало друго

и край тебе пада звездният прах…

Долетял от далечна звезда,

светеща високо в небето,

за всеки от нас тя е сбъдната мечта

и сияе ярко в заветния час.

И дори когато годината си отминава

и изпитваме редовната тъга,

някъде дълбоко в душата ни остава

неугасващата светлина на любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....